Двама кандидати за премиер, две коалиции, два мандата, сложна формула. Преговорите между акад. Николай Денков и Мария Габриел изглежда са напът да родят революционна по своята същност формула за управление на България.
Логично изниква въпросът дали такава ротация в управлението на двете големи коалиции би могла да бъде успешна. За целта отправяме поглед към световния опит, който е категоричен: ротационните правителства са сложен експеримент, който почти винаги завършва неуспешно.
Що е то ротационен кабинет и ще има ли почва у нас?
В първите часове след съвместния брифинг на кандидатите за премиери Мария Габриел и акад. Николай Денков, съответно с първия и втория мандат, редица анализатори припомниха примерите на управление в страни като Израел, Ирландия и Румъния. В действителност израелският опит много бързо се оказа неуспешен, а ирландският експеримент все още не е приключил. Преговорите в съседна Румъния пък също продължават, а споразумението също не е стигнало до крайния си резултат.
Преди да отправим поглед в отделните страни обаче трябва да припомним, че самата идея за по-кратък мандат на управление е известна още от антична Гърция. За зла участ обаче в една от пиесите на Есхил от трилогията "Едиподея" такава договорка завършва с война. Обратно в съвременността подобни опити са били правени в Турция, Малайзия и Северна Македония, както и в Германия. Във всички тези страни обаче плановете не са се реализирали или са се проваляли по средата.
Израелският опит
На 20 април 2020 година десният блок "Ликуд" на израелският премиер Бенямин Нетаняху и центристката партия "Кахол Лаван" на Бени Ганц подписват споразумение за т.нар. "извънредно национално правителство". По този начин те правят опит да сложат край на продължилата повече от една година политическа парализа, в която израелците гласуваха на три поредни парламентарни избора без да се сформира правителство. Последният вот е в самото начало на пандемията от COVID-19, която прави още по-наложително да има стабилно управление. Преговорите продължават седмици наред и завършват с договореност, включваща:
- ротация на поста министър-председател след 18 месеца;
- по 1/2 от министерските места за всеки от партньорите;
- описание на основните вътрешни и външни политики;
- съгласие да бъдат приети едновременно бюджетите за настоящата и следващата година.
За да са убедени в реализацията двете страни подготвят и специален закон, с който да се фиксира този статут в Конституцията, поради взаимното недоверие на двете партии, както и недоверие от страна на самите израелци. Основния скептицизъм поражда именно фигурата на Нетаняху. Всъщност към този момент израелското законодателство не предвижда ротационно премиерство. Такъв прецедент в историята на страната има през 80-те години, но тогава всичко се основава на доброволната оставка на първия министър-председател в уговорения момент.
Според договореноститет 35-ят кабинет на Израел се основава на следните принципи: "Целта на правителството на паритета от този тип е да се изисква двата блока в него да се ангажират с диалог и да постигат компромиси и споразумения, тъй като единият блок не може да взима решения без съгласието на другия".
ОЩЕ: Доц. Киселова: Идеята за ротационен премиер не противоречи на Конституцията
Нетаняху, който към онзи момент е управлявал повече от 10 години и все още е действащ премиер, се случва да бъде първият по ред и става министър-председател за 18 месеца. Именно защото влиза в поста като досегашен министър-председател, той е в много по-силна позиция, поради насъбраната инерция. И макар в този момент срещу него има три разследвания за корупция, измама и злоупотреба с доверие, Нетаняху настоява на преговорите за коалиция да има повече власт при назначаването на магистрати.
От друга страна Бени Ганц, бивш началник на щаба на армията, става министър на отбраната с право на вето върху повечето законодателни и политически въпроси. За негово съжаление обаче компромисът е съдбоносен удар по политическата и личната му репутация. След като месеци подред в предизборната кампания той се кълне, че няма да служи под ръководството на премиер с повдигнати криминални обвинения, прави компромис с обяснението, че огромното предизвикателство на пандемията изисква спешно кабинет на националното единство.
Изборът на Ганц определено разгневява повечето от политическите му съюзници и те се отделят от партията, като минават в опозиция в парламента. Така групата му претърпява рекорден спад от 33 на 15 депутати. Достатъчно красноречив е един от аргументите на бивш вече съюзник на Ганц - Яир Лапид, който казва ,че "не можеш да се бориш с корупцията отвътре, защото тогава си част от нея" и определя случващото се като "най-лошият акт на измама в историята на тази страна".
Месеци по-късно, вече през есента на 2020 г. Ганц не вярва, че Нетаняху доброволно ще си тръгне, а работата на кабинета е блокирана от спора за бюджета за следващата година. Поради факта, че според израелският закон при липса на бюджет парламентът автоматично се разпуска и се отива на нови избори, то Бени Ганц така и не става премиер, а Нетаняху остава на поста.
Израелците продължават да настояват на експеримента с ротационно правителство и след четвъртите предсрочни избори, като основната обединяваща идея е, да не бъде допуснат Нетаняху до властта. Партиите на Нафтали Бенет и Яир Лапид сключват още едно такова споразумение, като първият от двамата става министър-председател за половин мандат. И този опит е неуспешен - мнозинството оцелява по-малко от половин година. Нетаняху се върна отново, този път с правителство с крайни националисти, припомня "Дневник".
Успешен ли бе експериментът в Ирландия?
Опитът на ирландците също е достатъчно красноречив, макар все още да не е завършил. Съществената разлика между Израел и островната държава е, че в Ирландия има успешна размяна на премиерите. На 17 декември миналата година Лео Варадкар се върна на премиерския пост, след като смени Микаел Мартин, съгласно сделка от 2020 г. при формирането на управляващата коалиция.
Ротационното правителство в Дъблин е доказателство, че политиката е изкуство на възможното и този принцип може да се използва ефективно. Любопитен е начинът, по който политическите сили се разбраха за тази формула на властта - втората и третата по представителство партии не искаха да допуснат до властта най-популярната партия Sinn Féin.
Разликата между трите първи партии бе малка - 24.5%, 22% и 21%, т.е. балансът в парламента е съвсем различен от този в България сега.
След 100-годишна вражда партиите Fianna Fáil и Fine Gael загърбиха различията си и се договориха да се редуват на премиерския пост. За целта привлякоха Зелената партия като трета в управляваща коалиция. За този компромис спомага и факта, че двете големи партии с времето са станали по-скоро центристки и анализаторите казват, че помежду им има повече сходства, отколкото различия, поради което коалирането им изглежда логично.
Деликатният въпрос кой да е министър-председател е решен с ротационния метод, който никога не е тестван, но донася на Ирландия стабилно правителство с обещания за ефективна работа, в която участниците в сделката се възползват от оформилият се дух на компромис.
В конкретния случай смяната става с оставка на премиера и на цялото правителство. След това се избира нов министър-председател, който иска вот на доверие за своя кабинет.
С наближаването на този момент логично се засилват спекулациите за смяна на министри и надеждите на потенциални кандидати за постове. Лео Варадкар предварително разговаря по въпроса с лидерите на трите партии с идеята по-скоро да се намали администрацията в името на ефективността, вместо да се разширява в името на конкретни претенденти. Така е договорено, че Майкъл Макграт от Fianna Fáil, например, ще е нов финансов министър, а Паскал Донахю от Fine Gael ще е министър за публичните разходи и реформите). Отиващият си премиер Мартин поема поста министър на външните работи и на отбраната.
Така от една страна управляващата коалиция може да се представя като пример за стабилност, диалог и готовност за компромиси. От друга, опозиционната Sinn Féin получи шанс да смени основния си наратив и да атакува двете партии, че са се събрали в името на властта след повече от век вражда. Това в крайна сметка е знак, че политическата сцена на Ирландия е изпълнена с динамика и традиционните партии на власт са подложени на атаки, както никога преди. Една от тези критики е, че премиерът на страната и правителството са сменени без да се мине през парламентарни избори, което може да се тълкува като неуважение към избирателите. Само че електоратът не само в Ирландия е показал, че не се вълнува особено от това какъв ще е механизъм за смени по върховете, стига да има положителен ефект за хората от това.
Румънският случай
Съседката ни е близо до момента, в който премиерът трябва да се оттегли по следата на правителствения мандат. Коалиционното споразумение от есента на 2021 г. предвижда бившият генерал и министър на отбраната Николае Чука да се оттегли след 18 месеца на премиерския пост, т.е. през лятото на 2023 г.
Той трябва да бъде наследен от премиер, излъчен от Социалдемократическата партия, който да ръководи кабинета до редовните парламентарни избори през 2024 г.
"Голямата коалиция" е с подкрепата на малка партия на етническите унгарци, като заедно с Националлибералната партия на сегашния министър-председател трите партии контролират около две трети от 466 места в парламента.
Сделката бе сключена след месеци на политическа криза, последвала вота на недоверие към либералния премиер Флорин Къцу. Коалиционните му партньори го обвиниха в непрозрачно уволняване на един от министрите, изразиха загриженост от управлението на фондовете за регионално развитие и напуснаха коалицията.
